Когато бях малка се възхищавах на преспапиетата.
И винаги си мечтаех и аз да си имам.
Да притежавам тази малка стьклена топка съхраняваща представата на някой за един прекрасен миг или предмет.
Преди бях само наблюдател на този съхранен миг на спокойствие ,тишина и съваршенство.
Единстената намеса ,която може да съществува е ръката ръзклащаща снега в него.
Сега и аз живея в преспапие.
Попаднала съм в страна на чудеса , тишина ,спокойствие и най-вече съвършенство. Изключила съм всички външни фактори освен спокойно сипещия се сняг .
Ако някой се чуди какво е нирвана, то това със сигурност е живота в преспапие.