Прекарах дълго време заключена със собсвената си тъга и се жалвах на света. И когато отчаянието ми достигна крайния си предел ,взех да се моля за избавление.И тогава живота ми даде най-тежкия си и жесток урок, отне ми и малкото което обичах.

И тогава се натъжих още повече, а после и разгневих.

- Но аз така ти се молех ,а ти защо ме наказа?

И после тишина покори съзнанието ми ,а после каза:

- Това беше урока който ти беше необходим да научиш. Да обикнеш себе си ,да преоткриеш света около себе си с нови очи, да прогледнеш за истините в живота. И вселената ти помогна ,като ти даде сила да продължиш напред и да откриеш щастието , което търсиш и което те чака.Но за да стигнеш до него трябваше да промениш посоката в която вървеше.Когато ти се молеше вселената пренасочи пътя ти за да можеш да откриеш щастието си, което се криеше вътре в теб....