Какво ще рече ,че един човек живее в миналото? Това ще рече ,че непрекъснато си го припомня и максимално се стреми добре да превърта дадени спомени в главата си отново и отново.На нас никога не ни пречи ,че го правим от време на време ,но се чудим на други хора които го правят ,а понякога и това тяхно връщане назад ни наранява ,защото се чувстваме всякаш ние не правим достатъчно за тяхното щастие.

Със сигурност това са най-приятните ни спомени щом желаем да ги преживее пак. Но колко е полезно това за нас? Да живеем и да преживяваме минали моменти.Това не ни ли кара да зациклим в даден период и докато гледаме назад към хубавите спомени това не пречи ли и не ни ли спира да преживеем нови толкова хубави моменти и в настоящето?
А защо винаги хубавите спомени трябва да са се в миналото? Не може ли да са в настоящето ,защо хубавите моменти все отминават бързо и неусетно?Дали пък ние самите не ги превръщаме в толкова прекрасни след време?Те не са били ,но с времето като се връщаме назад и се самозаблуждаваме ,че тогава е било по-добре? Дали наистина е самозаблуда на мозъка ,че нещо е било толокова хубаво и прекрасно и е трябвало да отмине за да оценим хубавите моменти? Или просто прекрасните ни моменти са все в някаква по-ранна възраст ,защото тогава всякаш емоциите и сетивата са ни по изострени? 

Защо и какво е толкова прекрасното на миналото и е толкова съблазнително ,че желаем да го преживяваме и да си го спомняме отново и отново?

Отговора оставям на вас. :)


I still got memories I kept them under my bed Every day I gotta sleep with them There"s no regret but I hope I"ll forget No way for turning back  ♫♪♫