А може би кошмарите са всъщност начин да преодолеем страховете си. Да се изправим срещу тях, да ги победим, да се събудим и да знаем, че всичко е приключило. Сметките са изчистени. Душата е спокойна. Уви, кошмарите ни карат да се страхуваме дори повече, събуждаме се треперейки, с биещо сърце и страх в очите. А в главата ни е само спомена за нещо зловещо и неконтолируемо. Страх ни е да си помислим повторно за съня, още по-малко да го разкажем. Думите не излизат, за да не предизвикат злото и то да премине от фантазията към реалноста и да ни погълне, толкова силно, че да нямаме шанс да се събудим. Да живеем в един кошмар. Без изход и посока.