В тишината на разлистените страници виждам свят.Потъвам и се отнасям в спомени и мечти за други светове,места и хора и... и... забравих за какво четях...
Прехвърлих се в един по-добър свят и забравих да се върна.

Често пътувам до този свят ,защото само там те срещам , а ти винаги ме чакаш с отворени обятия и ме караш да се чувствам ,че най-после съм си вкъщи.

И трябваше да порастна за да разбера приказката за Питър Пан.Това е приказка за една порастнала жена ,която е запазила чист и не опетнен спомена за първата си любов.Съхранила го е така както го е запомнила и не му позволява да порастне.

Но това не е моята история, това е нещо за което съзнанието ми се отвори едва когато порастнах.

Моята история за сега е само в онзи свят в който обичам да бягам сама само за да те срещна и да бъдем двама.Обичам да си те представям как се усмихваш , как говориш и най-вече как спираш дъха ми когато ме погледнеш по онзи начин по който само ти можеш да ме гледаш.
Обичам да те обичам такъв и срещите ми с теб там са винаги приятни,но трябва да разбереш ,че се уморих да бягам при теб.Сега е твой ред ти да дойдеш в този свят при мен. :)

(P.S. Ще те чакам с отворени обятия на място определено от съдбата ,което по късно ще наричаме нашето място.Не се бави.)







Home, let me come home
Home is wherever I"m with you

La la la la
Take me home