Случвало ли ви се е да срещнете даден човек и едно вътрешно гласче да ви нашепва ,че трябва да се сприятелите с този човек?
Може и аз нещо да не съм наред :D ,но на мен доста често ми се случва.В училище , в университета , а сега и на раябота.
                                                            Писмо 
Запознах се с теб  не очаквано.По скоро не самото запознанство беше не очаквано отколкото мястото където те намерих. Още по изненадана бях и  ,че ще си паснем така.Не знам дали и ти се чувстваш така добре в моята компания или само аз намирам приятеля в твоето лице.Чувството е странно ,защото отдавна не съм имала нови истински приятели ,както се казва вече съм забравила какво е.Но по необясним начин те усещам близка приличаш ми на много добър човек ,което в днешно време е доста рядко срещано,толкова рядко ,че чак не знам как да реагирам.
Харесвам това ,че си откровенна с мен и ,че не се срахуваш да си споделяш. Ценя това  у хората това е едно от малкото неща което ми показва ,че са истински.Възхищавам се на това колко силен човек си  и през какви неща си преминала за толкова малко време.
И все пак ми се иска да съм част от пътя ти ,да ти помагам с каквото мога за да не е толкова трудна борбата ти,но както казах вече съм забравила как се правеше.Може би накрая ще остана само с желанието си ,но искам да знаеш ,че в теб открих един истински приятел и колкото и малко време да ни остава заедно аз го ценя ,защото от това се нуждаех да видя ,че все още има хора като теб.Знай че ме докосна истински с личността си и дори ,ако не се задържиш наблизо ,аз ще те помня и ще се моля всеки ден ти да си добре и да си щастлива. :)
Голямата ми слабост е да се привързвам към хората ,но това няма да ти го кажа за това написах това анонимно  писмо.