До сега гледах "Стъпки в пясъка" един много хубав български филм направен по истинска история.
Този филм ме накара да се замисля над това как жените третираме мъжете. Доста пъти съм се чудила как се чувства един мъж след раздяла с голямата си любов.И все ми изглежда странно да си помислям ,че един мъж може да го боли и да страда. Дали само аз мисля така не знам............ Но теорията ми е ,че мъжете душевно не се различават от жените, от вътре всички сме еднакви... ,но наложените стереотипи ,че мъжете не плачат,че не изпитват болка до някаква степен ни карат да повярваме в това нещо не само жените ами и мъжете.Лошото е ,че когато започнем да вярваме в това жените ставаме безкруполни забравяме за чувствата на човека от среща ,защото ни е повтаряно толкова пъти ,че мъжете са безчувствени ,а пък мъжете сами по себе си стават безчувствени или по скоро загърбват чувствата си ,когато започнат да вярват на стереотипите.
И все пак вечния любовен сценарии на мъжката любов следва в този ред.....
1. Детската им любов разбива сърцето им
2. Започват да ненавиждат жените и това ги кара да се държат с тях като с боклуци - ползваш и хвърляш.-това действие е съпроводено с голямо количество алкохол
3.Някое момиче им замайва главата и те забравят за всичко и всички останали.
4. ..... ???

Това са личните ми наблюдения върху любовния живот на една част от мъжкото население . :)
Свикнали сме мъжете да търпят и да стискат и си мислим ,че няма проблеми ,защото ще го понесат и продължаваме и накрая се оказва ,че те са преживели много повече отколкото нас ,но никога не биха си го признали.

Защо се случва така ,че жените разбиват така безкруполно сърцата на мъжете ? Не сме ли ние безчувственитв в случая?  


(Преди да започнете да ме обеждавате ,че има изключения искам да ви напомня ,че знам :) )         

Ето и линк към филма.Заслужава си! :) youtu.be/8RG1Dqm7IJY

Чудесен постинг и страхотен филм.Все още има мислещи и разбиращи хора.Браво!!!